Майка - Константин Величков |
||
МАЙКА Откога ни е родила Без умора, всеки час, Денем-нощем майка мила Треперяла е въз нас. Тя с млеко ни е кърмила, Пяла ни е да заспим, Първа тя ни е учила Сладки думи да мълвим. Колко нощи не е спала, Кога болни сме били! Колко често е плакала Бог към нази да смили! С какви скърби тя посреща Всяка наша тегоба! Каква радост тя усеща, Щом за нази чуй хвалба! Толкоз мъки е теглила И награди тя не ще; Едно иска майка мила: Да я любим от сърце. |
||