Публикувана: 18 фев. 2008, 14:32 ч.
Последно мнение: 27 май 2019, 18:10 ч.

Най-хубавите стихове за мама

786 593
585
1

# 450 23 септ. 2013, 10:02 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: *Тони* в чт, 19 сеп 2013, 20:59

Mam4е , прекрасно е!

Да, така е.
Всички стихове за майката са прекрасни!

Адресирано до мама

Ще дойда пак.Когато ми се плаче.
Когато имам нужда от другар.
Ще бъда не жена, а пеленаче,
което не признава друг за цяр.
Освен онази, дето го люлее
когато страшно много ѝ се спи,
но въпреки умората се смее
със топли и загрижени очи.
Освен онази, с нежната милувка,
която по лицето му чете
добре ли е, дали не се преструва
горкото ѝ изпатило дете.
Освен онази, с благите съвети,
която сто процента има лек
за трудните и лошите моменти
(ще вдигне на крака и хром човек).
Освен онази, дето го обича,
а стига ѝ в замяна поглед благ...
Порасна, мамо, твоето момиче,
но страда ли - при тебе тича пак!

Васка Мадарова

# 451 27 септ. 2013, 07:25 ч.

Мнения: 599

Благодаря ти, мамо и прости

До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря.
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.

Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.

Аз моля те, поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.

Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба...
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.

Ала вървя до тебе и няма сила,
която да успее да ни раздели.
От мига, в който си ме родила,
орисала си ме да съм до теб, нали?

Аз много, много те обичам, мамо,
прости, че рядко казвам тези слова.
И ако днес добра съм, то е само -
от теб, защото наследила съм това.

Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стихът ми те разплака,
но с него казвам ти - Благодаря!

# 452 30 септ. 2013, 18:55 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

didabs ,много е хубаво!

# 453 20 окт. 2013, 20:19 ч.

Стара Загора
Мнения: 431

МАМО

Навява сняг във твоите коси,
смаляваш се, пред времето безсилна,
но в нощите ми пак не спиш
и дланите ми в скутите си милваш.

Навярно спомняш си онези дни
и къщичката с цъфналата дюла,
момчето с разпилените коси
мечтите си с ръце обгърнал.

И лятото със босите крака
по шарената черга как се връща,
през тази незатворена врата,
където тръгнах, без да се обръщам.

Оставил те самичка във нощта,
до сетния си дъх да ме очакваш
и заедно със старата лоза
от всички скришом да поплакваш.

Но не затваряй пътната врата,
през нея ще се върна рано,
с последния си дъх да изрека
единствената дума: " Мамо"!

# 454 5 ноем. 2013, 22:38 ч.

Добрич
Мнения: 5 447

Майка
Кресто Миров

Не и се карай и не и крещи!
Тя – Майката една, е хора!
Ще те прегърне и ще ти прости
и ще поеме твоята умора.
Понякога се смее, често плаче.
Косите и са в нежна белота.
А колко много пък за нея значи,
да си защити чедата от света.
Обрулва ги живота като сливи,
И брули до последния им ден.
Тя гледа да са все щастливи
И пали свещ на всеки ден рожден.
Не ги оставяйте самотни!
Обичайте си майките, деца!
Отидат ли си, кой ще ви запълни
със обич полупразните сърца?...

# 455 6 ноем. 2013, 16:29 ч.

Варна
Мнения: 0

Радвам се didabs, чест е за мен че сте харесали стиховете ми

Скрит текст:

Цитат на: didabs в пт, 27 сеп 2013, 07:25

но те вече са публикувани в темата на 14-ти януали 2013 от Mam4e
А аз на 21-ви март 2013 и благодарих отново тук в темата
Съжалявам само, че не сте споменали (добавили) под творбата автор.
За съжаление тази тенденция да не се споменава автора е масово и често срещано.

# 456 6 ноем. 2013, 16:49 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: баба Ана в ср, 06 ное 2013, 16:29

Съжалявам само, че не сте споменали (добавили) под творбата автор.
За съжаление тази тенденция да не се споменава автора е масово и често срещано.

Може би защото така е намерено в нета ...
Винаги когато попадна на стих, откъс, или цитат публикувам и автора му, стига да го има под написаното. Peace

# 457 7 ноем. 2013, 07:58 ч.

Варна
Мнения: 0

Привет!

Коментара ми е добронамерен и до някъде като "лампичка", надявам се никой да не се е обидил. bouquet

Когато попадна на текст, под който няма автор... пускам го в търсачката и го откривам.
Вярно че понякога (рядко но се случва) автора е труден за откриване, тогава пиша "неизвестен" и моля за "помощ от публиката".
Истината е че наред с прекрасните ни познати автори, класици на българската поезия и проза, пред които се прекланям, сред съвременните български творци на перото също има много даровити автори които заслужават имената им да стоят под творбите.
Доказателство за това е и факта, че мнозина от тях виждам публикувани и споменати тук. bouquet

Пожелавам прекрасен ден
с поздрав и усмивка от мен!

# 458 10 ноем. 2013, 19:44 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

Една жена
Една жена закърми ме със обич.
Една жена живот за мен си дава.
Една жена целува ме през сълзи
и грешките за сетен път прощава.
Една жена ме учи да съм смела.
Една жена щом падна ме издига.
Една жена от болката ми взема
и редом с мен до щастие достига.
Една жена последен залък дава.
Една жена кръвта си с мен дели.
Една жена до мене винаги остава,
кога нещастие в деня ме сполети.
Една жена ще търся чак до края.
Една жена със обич ще прегръщам.
Една е майка ми и днес ще обещая
до прага и със цвете да се връщам.
Ивелина Никова

# 459 15 ноем. 2013, 15:09 ч.

Мнения: 150

Това ме разплака още на втория ред..
Скоро навърших 40г, а имам детенце на 1г и 7м. и напоследък нещо все ме връхлитат мисли дали ще имам сили да го отгледам, че... определено не се чувствам като преди 10г, когато гледах баткото...
Ох, много ме трогна Cry

и .. искам да го споделя, простете, ако го е имало вече Hug

"...Мамо,
не остарявай, моля те — и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай — моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета — понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай — заповядвам ти — до края.
До края съществувай във живота ми..."
Христо Фотев

# 460 15 ноем. 2013, 16:02 ч.

Мнения: 5 592

Много трогателно !

# 461 18 ноем. 2013, 16:08 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

„Мамо, обичам те, защото заради мен си преглъщала умората и изтощението и си ме дарявала с нежност и усмивка.“
„Мамо, обичам те, защото заради мен си сменила красивия грим с тъмни кръгове под очите.“
„Мамо, обичам те, защото заради мен си търпяла нетърпимото, прощавала си непростимото и си преодолявала непреодолимото.“
„Мамо, обичам те, защото си лишавала себе си, за да мога да имам аз.“
„Мамо, обичам те, защото макар да не се вслушвах в предупрежденията ти, ти беше тази, която после бършеше сълзите ми и ми даваше кураж.“
„Мамо, обичам те, защото те ранявах хиляди пъти, а ти и за секунда не спря да ме обичаш!“
„Мамо, обичам те, защото хиляди пъти те пренебрегвах, а ти винаги беше до мен!

Embarassed

Не знам , кой е автора.

# 462 20 ноем. 2013, 20:09 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

Едно по различно писмо

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това което иска,
а пълни с обич цялото сърце.

МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!

...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...

Таня Илиева

# 463 7 дек. 2013, 13:56 ч.

Мнения: 503

Кой може да обича като мама ?
Да не пресмята , да не се щади,
да е готов докрай да се раздава,
а себе си от всичко да лиши.
Кой може да погали като мама
и болката със нежност да стопи ?
Сърцето ми да стопли с думи само
и само с поглед да успокои.
Кой може като мама да прощава
неволни грешки , смъртни грехове ?
Да мине и през огън ако трябва,
но да опази своето дете !
Едва сега разбирам , скъпа мамо,
\нали сега съм майчица и аз\
че другаде подобна обич няма,
че тя дарява с щастие и нас.
И то е щастие неповторимо -
да гледаш как детето ти расте,
избира път , нанякъде отива,
но не напуска твоето сърце.
Ти чакаш все , готова да посрещнеш,
готова да погалиш , да простиш,
ти болката му винаги усещаш,
сълзите винаги ще пресушиш.
И то се връща винаги , когато
изгуби обич , вяра , смисъл , път...
Докато майките са на земята
сърцата им заради нас туптят.

Весела Чапанова

# 464 14 дек. 2013, 16:33 ч.

Мнения: 111

Идвайте си Идвайте си, докато все още светят две прозорчета в шумака и до късно в есенните нощи двама старци трепетно ви чакат. Идвайте си. В старото огнище пън догаря – сух пън от черница и до него спомени разнищват стар баща и майка ви светица. Идвайте си, докато на двора тегне с грозде старата лозница, жълти тикви светят на стобора и поели топлата десница, целунете майка си, че може тази среща сетна да остане… Не ще има кой софра да сложи, с топла питка сладко да покани. Ще заглъхне къщата, а двора ще потъне в бурени и лайка… Тук ще дойдат нови, чужди хора, ще я няма бедната ви майка. Ще мълчат оголени липите, небесата ще се спуснат сиви… Майките ви чакат пред вратите. Идвайте си, докато са живи! Христо Стоянов Медникаров

Препоръчани теми

Обичате ли стихове? - 7

Търса хубави стихотворения от този род

Депутатите защитиха устоите на българското семейство.

Съжителство без брак остава незаконно!!!

Причина:

Причина: